Česká centra, Czech Centres

Česká centra / Czech centres - logo

Актуално

Всички новини

"Кундера не е бил тук, нали? Истината е точно обратното", казва директорът на библиотеката, която спечели ценния архив на известния автор

Това е може би най-голямото културно събитие на годината: Моравската библиотека в Бърно получава като дарение библиотеката и архива на Милан Кундера. Голяма заслуга за това има професорът по чешка литература Томаш Кубичек, който е вече шеста година директор на Моравската библиотека в Бърно.

Как всъщност се стигна дотук? Кой инициира това дарение?

Става въпрос за резултат от другодишни преговори. Преди две години подготвихме изложба на преведените произведения на Кундера заедно с него и Вера Кундерова. Носеше наименованието: „Милан Кундера (незагубен) в преводите. Черпах и от фонда на парижкия апартамент на Кундерови. И мисля, че това беше Вера, която тогава ме попита дали не искам тези книжки за Моравската библиотека. И че те са водили преговори за това и с Общината на Бърно, но накрая не е имало резултат от тези преговори. Аз, разбира се, отговорих положително. Особено когато успях да ги убедя част от дарението да бъде и архивът на М. Кундера.

Какво точно съдържа дарението от библиотеката? Някакво откритие?

Библиотеката съдържа преди всичко преводите на произведенията на Кундера, които са били издавани всъщност от 60-те години. Знаем, че става въпрос за 3 000 различни издания. Библиотеката не обхваща със сигурност всички тези издания, но съдържанието й е забележително. В нея са също така и публикации, които изследователите на Кундера са му изпращали. Всички те ще станат основа за изучаването на произведенията на Кундера.

А архивът?

Архивът допълва всичко по специален начин, улеснява изучаването на рецепцията на произведенията на Кундера и промените й. И например и това, което свързва тази рецепция през различни култури или какво отличава различните прочити на Кундера един от друг.

Какво съдържа този архив? Милан Кундера всъщност е унищожавал всичко от края на 90-те години...

Кундера е последователен в идеята, че авторът би следвало да е достъпен само чрез произведението си. И че той самият не е публична личност. Трябва всъщност да е безпристрастен. Той от 30 години настоява това негово мнение да бъде уважено. Това пренасяне на значението между автора и произведението е чисто модернистичен акт, което е в основата на модернистичната естетика и е част от спора с позитивистичния фетишизъм, където се събират грамоти и авторовите лули, обувки и други несъществени неща. Разбирането на този модернистичен акт би следвало да улесни разбирането за това, какво авторът е искал да каже със своя текст.

Подобно радикално мнение за лишаване на автора от голяма значимост можем да видим и при Джеймс Джойс. Медийното време, в което живеем, обаче не харесва това и журналистите биха извадили автора на сцената на света и го поставили преди произведението му. В нашия свят на Големия брат, който е винаги само търсач на обесктива на никога незадоволената публика, никой няма право на лично пространство. По-нататък е достатъчно да прочетем „Безсмъртие“ на Милан Кундера и бележките му по имагология, за да разберем с каква иронична усмивка гледа на всичко това...

Това, което съдържа архивът, който ще подреждаме, не са никакви интимни дневници, любовна кореспонденция, нито лули или чорапи. Става въпрос за материал, чието спечелване е доста трудно и е възможно само с цената на огромни, евристични усилия: радио-предавания, рецензии, критически текстове, кореспонденция с издатели. Т.е. материал за научни изследвания, а не за перверзни биографи. Всичко това е събирала Вера Кундерова, която дълго време се е занимавала с договорите на Кундера с издателите. Това е по наше мнение най-ценната част от цялото дарение.

Какво може да се прави с такава библиотека на класик в Чехия? Ще функционира ли Библиотеката на Милан Кундера в Бърно така, както функционира в Прага Библиотеката на Вацлав Хавел?

Това са две равнища. Първото е корпусът на библиотеката. Това е физически материал, който е възможно да бъде изучаван, заеман, архивиран, разширяван. Неговото съдържание е ясно и благодарение на договора с агенцията на Кундера, която го представлява, ще бъде разширяван и по-нататък, защото всяко ново издаване на произведенията на Кундера ще бъде автоматично добавено с едно копие към тази сбирка. Също така ще бъде разширяван и фондът на изследванията за Кундера, така че изследователят, студентът, академикът или просто обикновеният почитател на Кундера ще разполагат с всичко необходимо на едно място. Другото равнище е на библиотеката като културна институция. Представата е, че в това състояние и тези пространства, където ще бъде сбирката, ще се състоят авторски четения, дебати, дискусии с чешките и международни автори и интелектуалци. Библиотеката ще има собствена културна програма.

Ясно ли е вече къде ще бъде библиотеката и кога ще започне да функционира?

 За библиотеката е запазена отделна читалня, която ще бъде достатъчно голяма, за да побере и публиката на евентуалните четения или дебати. Сега остава да се довърши и оформлението на интериора. Мислим да се свържем със студенти по архитектура от Бърно и да им възложим проекта. Договорът за приемането на дарението е подписан, а фондът ще дойде наесен. Този срок беше предложен на Кундера и аз се надявам, че ще успее ако всичко бъде наред и актуалните светофари на пандемията не светят с всички видове светлини. След това ще следва опис и каталогизация. Дано през втората половина на другата година да бъдем готови с тази първа част на дейността на читалнята. Културната част ще започне едновременно, за да могат и двете части на дейността да започнат по едно и също време.

Финансирането на тези дейности ще бъде от страна на Моравската библиотека в Бърно или ще окажат помощ и други субекти като например Общината в Бърно?

Целият проект на Библиотеката на Милан Кундера е още в началото си, тепърва ще контактуваме с възможни партньори. Никой обаче не е поискал засега да се присъедини доброволно. Имаме благоразположението на сегашния министър на културата – Лубомир Заоралек. Но ще видим кой какво отношение ще вземе по въпроса. Тази информация е засега съвсем прясна.

Сега библиотека, преди време връщане на чешкото гражданство и издаване на библиография на преводите на романите на Кундера на чужди езици, наесен Празненство на неизвестността на чешки език – завръща ли се Милан Кундера на стари години в родината си?  

Това във връзка с Кундера е типичен въпрос, който произлиза от две постоянни клишета. Първото клише е за „старите години“ и за „завръщането“, а второто е, че Кундера всъщност не е бил тук, не се е връщал за постоянно. Обратното твърдение е истина. Достатъчно е да погледнем библиографията на Кундера и ще установим колко често са излизали негови произведения в бърненското издание „Хост“ и изд. „Атлантис“.  

Да не забравяме обновените инсценации на неговите пиеси „Щуротия“ (Ptákovina) или „Якуб фаталиста“ (Jakub a jeho pán). Постоянно се повтаря, че Кундера не иска да даде своите романи, написани на френски език на чешкия читател. Това е вулгарна интерпретация на това, че тези романи не са били преведени досега. Кундера казва, че преводът на един такъв роман ще му отнеме минимум година.

Тези, които са ги чели, знаят защо. Дори само придържането към взаимовръзките в значенията между думите в текста на романа е работа, за което говорят преводачите на книгите му. Затова и Кундера също се старае преводите на романите му да минат през някаква оторизация. Само това дори е трудоемко във времето. При това той постоянно пише нови текстове. Той просто иска читателите му да четат Кундера, а не превод  на произведенията му, асоцииран по някакъв начин с оригинала.  И тук възниква въпросът кой би могъл да преведе за чешкия читател Кундера...

Кой?

Отговорът на този въпрос е лесен и зависи от това, което вече беше казано по-горе. Текстовете на Кундера могат да бъдат преведени на чешки език само от самия Кундера. Преди няколко години обаче Милан Кундера откри, че вече няма да успее и че няма смисъл повече да продължава и се е уговорил с Анна Каренина да преведе неговите последни романи. „Празникът на незначителността“ би следвало да излезе следващия месец, а „Незнанието“ се превежда. Така че ще останат за превод вече само още два романа.

Вие се познавате лично с Кундера, виждате се. Важни ли са за него и до днес теми като емиграция, родина, световна литература, идентичност, образпросто тези основни точки, на които обикновено се гради четенето на произведенията на Кундера?

Затова не е нужно да познавате Кундера лично. Достатъчно е да си прочетете неговия последен роман или есетата му. Думите, които прозвучаха, са крайъгълните камъни на неговото възприятие от 60-те години и нищо не се е променило оттогава, дори и сега. Променя се перспективата, това се определя от възрастта и новия опит. При Кундера нито един от тези термини няма постоянно значение, въпреки че имат ясна стойност. И това е част от неговото разбиране на интелектуалец за боравене с тези понятия. Понякога публично говори в защита на някои от принципите, които смята за важни за идентичността на европейската култура или европейското мислене. Например през 2010 г. беше между 17-те подписали отвореното писмо в подкрепа на иранката Сакине Аштиани, която беше осъдена на убийство с камъни поради прелюбодеяние. В началото на миналата година подписът му се появи в писмо, което публикува английското издание The Guardian и което предупреждаваше за нарастващия национализъм и популизъм.

Посветил сте на творчеството на Кундера две книжни монографии. Прочете ли ги той, коментира ли ги?

Прочете ги и ги коментира. Нашият първи контакт се осъществи точно заради този първи текст, който излезе през 2001 г. в изд. Хост. А нашият общ приятел Мирослав Балащик ни свърза когато излезе книгата. Съответно дал телефонния ми номер на Кундера когато го помолил за това.

Интересуват ли днес Кундера от мненията за творчеството му? Следи ли какво се говори за него в Чехия?

Да, следи какво се случва в Чехия и не само в Чехия. От голяма част от разговорите ни с него научавам както се случва във Франция, Исландия, Италия, коментира и Русия, Германия. Неговият обзор е бил винаги много по-широк, отколко ние в пражката периферия можем да си представим. И сега не говоря за нарцистичното следене на мненията за собственото творчество, но на „обществените явления“.

Знае ли за книгата, която е написал за неговия живот Ян Новак?

Не съм го питал, не е имало случай за това. Каза ми, че Новак го е молил многократно за среща и я аргументирал с подготовката на книгата. А Кундера, верен на своите разбирания, многократно отказвал. Не е учудващо, че Новак му се обидил за това.

А вие чел ли сте книгата на Новак?

Не. Не съм имал засега време за това.

Кундера е зачерквал някои заглавия от своята библиография. Когато преподавате произведенията му на студентите, респектирате ли желанията му или разглеждате както поезията му, така и публицистиката и преводите му?

Това не е съвсем точна интерпретация. Кундера не е зачерквал заглавия от библиографията си. Това дори не е възможно. Той само постоянно повтаря, че авторът би трябвало да има право явно да определи тези свои произведения, които смята за ключови. И той това прави. При това не е единственият на това мнение. Колко други чешки автори се срамуват когато се говори за дебютните им книги: Верниш, Шиктанц, Ухде ...

Кафка също явно посочва част от произведенията, които е считал за незавършени, за изгаряне. Но защо при интерпретацията на литературни произведения от 50-те години да се откажем от поетичните произведения на Кундера? Идеален материал за проследяване на промените на литературните норми и борбата за тези промени. И една лекция за театъра на абсурда без вариациите на Кундера от рода на  „Собствениците на ключове“ (Majitelé klíčů) би била също някак непълна.

Значи виждате връзка между ранните творби на Кундера и тази част от творчеството си, която той предпочита, т.е. романите му?

За това вече има написани редица статии, научни разработки, рецензии. Истина е, че неговите литературни текстове са всъщност непрестанно уточнявани дефиниции на ключови понятия за човешкото съществуване, понятия, които определят човешката идентичност, индивидуалните обществени стойности. В този смисъл Кундера е част от модернистичното писане. Не е чудно, че творчеството му има своя вътрешен континуитет, съдържателност и логика.

Кой от романите на Кундера е най-съществен за историята на литературата според вас и защо?

„Шегата“ е най-същественият роман за 60-те години: поради съдържанието и формата си. „Животът е другаде“ е важен за началото на 70-те години, преди всичко заради съдържанието си, но и формата му не може да бъде пренебрегната. Книга за смеха и раздялата е важна за края на 70-те години: нова форма на експеримент, следващо освобождаване на романовия жанр и отново промяна на ключови понятия, която свидетелства за контекста на даденото време. „Непосилната лекота на битието“ е на-превежданият и издаван роман на Кундера: 426 издания на 44 езици. Как не би могъл да има влияние върху световната литература? Бих могъл и да продължа. Кундера не прави застой: нито във формата на жанра на романа, нито на чисто съдържателно равнище. Не пише романите си като по калъп. Романите му не са актуални само във времето, когато биват издадени също така. В този случай нямаше постоянно да се преиздават и да се превеждат. Романите на Кундера не са важни само за разбирането на история на литературата, но и за разбирането на историята на обществото. Също така за изучаването на нашите ключови ценности, за ценностите на европейската култура и промени й. 

Въпросите зададе за „Лидове новини“: Радим Копач

Разговорът е преведен от чешки език: https://www.lidovky.cz/kultura/ze-tu-kundera-nebyl-opak-je-pravda-rika-tomas-kubicek-do-brna-zamirily-preklady-del-i-publikace-o-au.A200809_115757_ln_kultura_ele