Česká centra, Czech Centres

Česká centra / Czech centres - logo

Актуално

Всички новини

Побеждава доброто или злото, но животът не е само чернобял. Той съдържа червен акцент на двойнствеността на неговата амбивалентност

Разговор с чешката поетеса Ингрид Артез след поетичен фестивал и уъркшоп „Софийски метафори“ (септември 2020) Ингрид обича поезията на Елизабет Бишъп и Емили Дикинсън. От самото си детство има склонност към червено-бяло-черните цветови комбинации, освен през последните четири години, когато навреме се ориентира към безцветните нюанси. Много благодаря за магичните въпроси. Три години стоях и чаках някой да ме открие. И накрая за това намери смелост Димана. Истината е, че в Чехия най-популярна е разбираемата поезия, върху която не е нужно много да разсъждаваш.

За пръв път ли сте в София, България? Какви са вашите първи впечатления?

Да, за първи път съм в България. София е пълна с цветове и противоположности. Като жена. Мъдра жена. Имам хиляди впечатления. На всяка крачка добиваш ново възприятие. Посетих места, които наподобяват Берлин, точно като Женския пазар, където можете да видите съборени къщи като в Сирия или Албания.

Също така ме впечатлиха всеприсъстващата доброта, учтивост и приветливост на местните хора. Възхитих се на техния оптимизъм въпреки протичащите протести против корупцията във властта. Толкова много различни миризми, вкусове и зрителни усещания. Бях участник в поетичен фестивал и уъркшор „Софийски метафори“. Перфектна организация на целия фестивал. Всичко функционираше добре и нямаше проблеми с нищо. Българите умеят да се погрижат прекласно за поканените гости. Много приятна изненада за мен да почувствам, че някой друг е подготвил за мен програма. Хранихме се добре и посетихме най-вдъхновяващите и автентични места като например арабски ресторант в квартала на Женския пазар.

Вие бяхте на фестивала и благодарение на поканата на Чешки център София, както и на организаторите на фестивала „Софийски метафори“. Хареса ли ви този фестивал?

 

Благодаря от сърце на целия екип на Чешкия център и по-специално на неговия директор – г-жа Дагмар Остранска, както и на организаторите на фестивала – д-р Иван Христов и Теодора Станкова. Добра подготовка на фестивала, прекрасна атмосфера, хора и програма. Хареса ми и идеята да се пише от натура, както и посещението на музея със специализирата обиколка и лекция за историята на България. А за мен лично като добавена стойност на посещението ми бяха протестите на хората по улиците против местната власт на олигарсите. Стискам палци на българите да успеят да дочакат по-справедливи политически лидери и управление.

Вие се опитвате чрез поезията си да направите света по-добро място за живеене. Ако имахте власт, какво бихте променила в Чехия. А в България?

              В Чехия има много неща за подобряване, тъй като имаме доста объркана система, свързана с мафията, както е например и в Словакия. Там това доказва напоследък убийството на журналиста Ян Куцяк. Те поне имат президентка за пример, която всички мои познати приемат като „своя президентка“.  Ако можеше нещо да се промени в Чехия, определено бих започнала оттам, казват, че „рибата се вмирисва откъм главата“.

За съжаление имаме в Чехия има много неща за подобряване, въпреки че не се оставяме някои неща, лишени от ценности, да развалят радостта ни. Корените на несъгласието са посяти явно още преди революцията през 1989 г., още повече, че през 1995 г. ескалира ролята на вредния неолиберализъм, ръка в ръка с арогантността, популизма и егоцентризма на някои политически лидери, които излъгаха доверието на избирателите си и злоупотребиха с положението си. Също така през суровото време на 90-те години загубиха живота си много невинни хора. Оставихме властта в ръцете на един от най-богатите олигарси на политическата сцена. Живеем във време на дезинформацията и фалшивите новини, които изцяло са овладяли „онлайн“ и „офлайн“ пространството. 80 % от хората вярват в неправилни идеи и са неориентирани, тъй като не могат да си намерят правилните източници на информация или може би нямат време за това. И затова е много важно да се подкрепят сега сериозните медии, където наистина информацията бива избрана, изчистена и поднесена в добра форма от редакторите. Още повече, че никой не контролира социалните медии, при тях мотивацията са парите от реклами, а за собствениците на тези платформи – броя на посетителите. Това, разбира се, води до манипулация на изборите чрез свързването на психологията на поведението с броя на читателите. Така едно видео с фалшива информация помогна на Доналд Тръмп през 2016 г. в Америка да спечели изборите за президент пред фаворитката на повечето хора Хилъри Клинтън.

Определено ни липсват и правна регулация на „онлайн пространството“, както и никой не регулира контрола на хланителните продукти. Ако погледнете какво се случва с планетата, почти всяко унищожение на природата се случва благодарение на ненаситността на предприемачите от 90-те години. Започваме с пластмасовите изделия и приключваме с наркотиците. Някой е платил на някого и вече имаме атмосферни газове във въздуха. Не ми се изброява всичко, които унищожава околната среда, но аз говоря за много от тези въздействие и в първата си стихосбирка „Кайзен-мозайки“.
В Чехия имаме и много неясна система на екзекуция и когато поисках да пиша по тази тема, на специален журналистически уъркшоп научих, че съществуват различни системи за търсене, но за този модел не съществува подобна система. Не може да се намери никаква информация по въпроса и базите данни са за съжаление непълни и неясни. Хората изплащат дълговете си така, че живеят в огромна бедност като последствие. Поведението на някои екзекутори граничи с „фашизъм“. Имаме и най-високите лихвени проценти в цяла Европа. Правителството би следвало да започне с решаването на проблема за лихвите, защото това е истинско престъпление. Повечето хора загубват мотивация да изплащат дълговете си заради високите лихви.
Освен всичко друго участвам и в председателския съвет на Асоциацията на писателите, където се опитваме да работим за изясняването на ситуацията за правата на авторите и хората на изкуството. Много се радвам, че Асоциацията ми помогна да осъществя усилието си за преобръщане на вредната митология „Хората на изкуството са в състояние на глад“. Това съм преживяла в собствения си живот и не съм съгласна изобщо с работата на хората на изкуството безплатно. Всеки автор има право на хонорар за работата си. За щастие през последните няколко години ситуацията се промени в полза на авторите. Искам да похваля в тази връзка и Чешки център София, който в тези трудни времена подкрепя работата на хората на изкуството, вкл. и финансово. Хареса ми и цялостната организация на работата на Чешкия център София, както и професионалното отношение към авторите. Това е много инспиративно и мотивиращо за чешките автори да продължат да творят. Това поведение на културните институции би следвало с времето да стане естествено. Но явно това е цял процес.

От втората вълна на феминизма в САЩ минаха вече 50 години и в някои държави все още не се съблюдава приетия чрез анекс закон в Конституцията  на САЩ за равенство на правата без оглед на пола. Срещаме и една неразбиране на понятията. Равенство на половете не означава, че жената ще бъде възприемана като мъж, но че ще бъде призната за пълноправно същество. И това не изключва шармантното и джентълменско поведение от страна на мъжете. Но е недопустимо това, че за една и съща работа жените получават с  30 % по-ниска заплата от мъжете.

В България също бих променила подобни неща – системата да функционира за хората, а не за олигарсите. Може би да се променят някои къщи и да се модернизират. Не ми хареса отношението на служителите на летището към чужденците. Имаше враждебно отношение към чужденците. На никой друг, освен на мен, не се наложи да си свали и обувките за проверка. Другия път ще нося нещо по-незабелязващо се и сиво. Може би бяха ядосани, че трябва да работят и все пак...

Творчеството ми не е перфектно или съвършено, но винаги предизвиква въпроси и емоции и размисли. Обичам когато хората вземат книга и започнат да размишляват. Размишления и поставяне на въпроси. Отговорите ще намери всеки в себе си и обикновено те са точни, освен ако няма някакво личностно разстройство.

 


Имате една стихосбирка – „Кайзен-мозайки“ и работите върху втора. Вашата поезия е много специфична, както това се забеляза и от българската публика. Имаше мнения, че това е поезия на „бъдещето след 20 години“. Откъде черпите вдъхновение и ще ни кажете ли нещо повече и за подготвяната от вас втора стихосбирка?


Да. Българската публика изглежда, че е доста взискателна, след като успя да оцени такива специфични стихове.  При първата си стихосбирка във времето на нейното издаване в Чехия се срещнах с позитивно мнение само у няколко по-неизвестни критици. Истината е, че се появи точно след дистанционното ми завършване на обучението ми в Литературната академия и един труден период в живота ми. Много четях, възприемах и абсорбирах света със собствените си очи и очите на останалите.

В същото време следях събитията в съвременната история, затова в книгата има една синтеза между религията, философските въпроси на съвремието за живота, но и битието и неговия екзистенциален смисъл. Стихосбирката се появи във време, в което бях много ядосана от липсата на справедливост в света – не само в Чехия, но и на други места. Бавно си отварях очите и бях стъписана от това, колко покварен е светът. И исках да говоря за това. Радка Денемаркова, която преподаваше в Литературната академия „Йозеф Шкворецки“ каза, че в „Кайзен-мозайки“ личи журналиста в мен. В първите текстове журналистическия подход е много явен, тъй като мен винаги са ме вълнували социологията и документалния филм. Също така животите на другите хора.  Сама съм го изпитала върху себе си какво е почти да умреш от глад, когато системата те лъже, нямаш топла вода дълго време и др. Така че това вече не е само теория.
Новата ми стихосбирка е по-смирена в познанието, тя е за разбирането на амбивалентността на живота и разбирането на връзката между доброто и злото през болката. Защото не съществува чиста основа на нито един от тези продукти. Книгата е за женскостта – жените за много загадъчни същества, трудни за разбиране. Вечното неразбиране в отношенията, кой от нас е по-мъдър след всичко това? И то точно тогава, когато най-силно има нужда от това. За болката от изнасилването, за феминизма и неговото  истинско, стабилно проявление, което е нужно за баланса на света. Още преди 10 години следях с интерес творчеството на жените и се интересувах от иконите на чешката държавност като Франтишка Пламинкова и Милада Хоракова. Но не се осмелих да завърша „бакалавър“ по феминизъм, чието съдържание е ясно на всички. И 10 години след това постоянно се срещам с неразумни и грешки мнения. Затова се връщам към тази проблематика в творчеството си.


 

Промени ли се нещо според вас в начина на творене на поезия след настъпването на коронавирус-епидемията?


В стила на писане и творчество не чувствам промени, по-скоро в режима на писателите и екзистенциалната криза. Все пак промоцията на литературното творчество включва и живия контакт с читателите. Онлайн-формата на промоцията на литературата е по-скоро само патерица. Когато преди десет години започнах да взимам насериозно писането, написах първото си произведение така, че в него съвременната апокалиптична визия и сценарий се развиваха в стила на хумора на Червеното джудже. Все пак се надявах, че ние няма да доживеем това.

Кои са вашите любими класически и съвременни чешки автори? Чела ли сте нещо и от българската литература? 


 

Труден въпрос, имам много любими автори. От съвременните прозаици предпочитам Радка Денемаркова, Алена Морнщайнова, Маркета Банкова и Маркета Пилатова, разказите на Петър Борковец, Викторие Ханишова, вече покойната Зузана Брабцова, Катержина Тучкова, Бианка Белова, Петра Хулова, Павла Хоракова, Силва Фишерова. От поезията ми харесва много тази на Марие Щястна, Симона Рацкова, Анна-Беата Хаблова, Итка Сърбова, Ондрей Липар, Милан Дежински, Милан Охниско, Наталия Патерова, Камил Боушка, Адам Борзич и много други. Тази година не успявам да си купувам много книги, тъй като за съжаление съм в ограничен финансов режим. Винаги съм се придържала към икономичността, екологията и щаденето не само на природата, но и на гардероба ми и самата мен. Нося едно червено сако от осемнадесет годишна и все още е като ново. Качествените неща винаги са издържливи. Много обичам да чета популярно-научна литература, исторически книги (като например книгата на П. Косатик за Т. Г. Масарик) или репортажните книги на изд. Абсинт, книгата на Ондржей Кундра за агентите на Путин и книгите от поредицата Кросоувър на изд. Арго.
От класическите автори: В. Холан, В. Незвал, Я. Сайферт, тъй като моята баба се е приятелила с него и го е вдъхновявала, така както и Ян Судек. Била е изключително активна и муза на много творци.  Също така обичам да се връщам към творчеството на Якуб Демъл и Ф. Кафка. Кафка освен, че е бил извън времето си е имал и страхотно чувство за гротескното. Кьорнер и есетата на Арнощ Лустиг. Журналистката Рут Бонди, Иван Клима, Иван Дивиш... Напоследък открих и Ладислав Радимски, известен прозаик, пишещ в зад граница, Вратислав Ефенбергер, кореспонденцията на Божена Немцова и Дагмар Симкова - „Ние също бяхме там“. Карел Чапек, Карел Сидон, пишещ под псевдоним. И със сигурност Емил Хакъл с неговата „Изкуствена версия“, Яхим Топол с „Чувствителен човек“ или Милош Урбан. Много успешен е и романът за Дъртикол на Ян Немец.


Не съм чела българските автори, но имам мотивация да запълня тази празнина в познанията си. Още повече, че една от най-известните съвременни чешки авторки – Бианка Белова има български корени.


Между другото някои съвременни поети казаха, че поезията ми прилича на тази на Елиът, което е за мен голям комплимент. Друга известна чешка писателка сравни писането ми с Кафка. Не бих си позволила подобни сравнения, но това, разбира се, ме ласкае.  


С какво ще запомните София и ако имате възможност, бихте ли се върнала отново тук?

            Много бих се радвала да се върна в София отново някога! Събрах толкова много чудесни спомени тук. Беше една бърза, но изключителна среща с приятни и оригинални хора. И страхотно изкарване на времето. Всичко протичаше спокойно, дори и провеждащите се от време на време демонстрации или протести. Така че преживях и малко адреналин, а вечер – радост с нови  приятели. Поетите бяха забавни. Разходките по историческите места на града и византийските архитектурни паметници – безценни и необичайни. Единни в многообразието си. Като мъдростта. Хубав и зареждащ престой. Дълго ще си спомням за времето в България! Възхищавам се и на преводачката на стиховете ми, която си свърши работата добре в краткия отрязък от време, с който разполагаше. Свалям шапка!

 

Въпросите зададе: Димана Иванова

Превод на разговора от чешки език: Димана Иванова