Ще превеждам, докато здравето не ме предаде!

Разговор с бохемистката и преводачка на чешка художествена литература Анжелина Пенчева.

Анжелина Пенчева е доцент по чешка литература на Югозападния университет „Неофит Рилски“ и известен преводач на чешка литература. Превела повече от четиридесет произведения от чешката съвременна и класическа литература, тя е носител и на чешката награда за превод  „Premia Bohemica“ за най-добър чуждестранен преводач-бохемист за 2010 г. Повече за нея в разговора, който Чешки център София подготви за вас в новата си рубрика „Българските бохемисти-преводачи“. 

Определете се с няколко думи като личност.

Предполагам, че се има предвид биография. Родена съм през 1957 година. Нещо, което малко хора знаят – завършила съм Софийската математическа гимназия, от първия ѝ пълен випуск съм, както и средно специално образование „Фотография“ в Полиграфическия техникум „Юлиус Фучик“. Винаги обаче най-много от всичко са ме привличали книгите и ученето на чужди езици. От най-ранно детство бях страстен читател. И независимо че завърших математическата гимназия „с пълно 6“, и не помислих да уча друго освен филология. Виж, бохемист станах съвсем случайно, по прищявка на съдбата, на която не се възпротивих, въпреки че първоначалното ми намерение беше да уча полонистика. Прословутият пръст на съдбата, на който с днешна дата съм благодарна… Имах щастието и привилегията цял живот да работя това, което ми е харесвало най-много – университетски преподавател първо по чешки език, а после по чешка и славянски литератури, издателски редактор и преводач; три професии, посветени изключително на книгите. В един момент прецених, че трябва все пак да избера една измежду тези три професии и без колебание избрах именно преводачеството.

А ако трябва да се определя и като личност – типичен Овен, човек, който се отдава изцяло на начинанията си, влага много енергия, страст и труд във всичко, което върши.

Няколко думи за работата по художествения превод?

Освен гореспоменатите си специализации с удоволствие преподавах в университета и дисциплината „Теория на превода“, както и различни практически дисциплини, сред които и специално теория и практика на художествения превод. Тук навярно трябва да уточня, че макар вече да съм превела десетки заглавия чешка проза и дори вече едно томче с поезия, всъщност далеч по-големият обем от работата ми като преводач през последните петнайсет и повече години са преводи на различни документи от най-различни сфери – юридически, технически, административни, медицински… Разбира се, и при тях се изисква висок професионализъм, но преводът на художествена литература е, така да се каже, висш пилотаж. Особено като редактор на десетки преводи определено мисля, че за него се изисква и специфичен талант, който – както е при всеки талант, – далеч не всеки притежава. Затова се случва да правят слаби, посредствени преводи и хора, които владеят чуждия език като роден. Убедена съм, че това е особеност, вероятно генетична, на мозъчната дейност, както и дарбата да научаваш лесно чужди езици. Но в същото време художественият превод е и нещо, което се учи – и от книги, и от добри редактори, и от по-опитни преводачи. Аз самата например, макар че от две години насам вече не преподавам споменатите преводачески дисциплини, с голямо удоволствие продължавам да чета всякакви публикации – и специализирани, и по-популярни, и вестникарски, и дискусии във Фейсбук, – имащи отношение към тази проблематика. Смятам също, че добър превод се получава тогава, когато авторът „пасва“ на преводача, както веднъж бях писала, парафразирайки Гьоте – да има не „родство по избор“, а „избор по родство“. Тоест, преводачът да си избира за превод текстове, които го привличат и увличат, а не такива, които го оставят безразличен. За съжаление реалностите не винаги позволяват това. 

Преводът на коя чешка книга ви зашемети?

И като преводачески процес, и като текстове сами по себе си това са били книгите на Бохумил Храбал, и особено наскоро излезлите „Прекалено шумна самота“ и „Моритати и легенди“. Неслучайно точно тези две книги се радваха на голям успех сред българските интелектуалци, макар и стигнали до тях десетилетия след написването им, много хора, познати и непознати, ми написаха чудесни и вдъхновени думи за тях във Фейсбук. Та и аз бях увлечена като от водовъртеж от черната им и в същото време сияйна красота. Дори от световната литература ми е трудно да посоча подобни едновременно смразяващи и възвисяващи, кални и звездни текстове. Благодарна съм на съдбата, че имах големия шанс и щастие да ги преведа. И завиждам благородно на скъпия колега, приятел и забележителен преводач Васко Самоковлиев, че на него пък се падна честта да преведе най-големия шедьовър на Храбал – „Обслужвал съм английския крал“. Нека спомена и че за връчването в Прага през 2010 г. на наградата „Премия Бохемика“, присъждана на един преводач и популяризатор на чешката литература от целия свят годишно, избрах да прочета на чешки и български не друго, а финала на „Прекалено шумна самота“. Бих споменала още и книгата-магия, книгата-свят „Сестра“ на Яхим Топол. Интересно е обаче, че последният роман, който преведох от него – „Нощни работи“, – някак не ме „спечели“, не ме „хвана“, всъщност направо ми се съпротивляваше, признавам, че си отдъхнах от сърце, когато го приключих. Но явно не си е проличало в самия превод, защото издателката остана много впечатлена от книгата, а и именно за нея получих награда от Съюза на преводачите и бях номинирана за друга сериозна национална награда. Преводаческо-житейска ирония в действие.

Някои думи или изрази – „костеливи орехи” от преведените от вас произведения?

О, те са безброй, както знае всеки активен преводач. Имало е и случаи да „се предавам“, или дори да отказвам да превеждам някои автори, защото смятам, че са непреводими. Не приемам разпространеното схващане, че всичко може да се преведе адекватно, напротив, опитът ми сочи точно обратното. А има и романи примерно, които вероятно могат да се преведат що-годе адекватно, но нито ще са интересни, нито ще развълнуват чуждестранния читател – така например отказах на времето да преведа романа на Ян Новак „Zatím dobrý“, интерпретиращ известния на всички чехи случай с братя Машинови, членове на група за съпротива срещу комунистическия режим, които при акциите си срещу властта и при незаконното пресичане на държавната граница с цел емиграция убиват няколко невинни хора. Историята наистина поставя и така наречените „общочовешки проблеми“, но тя е абсолютно неизвестна у нас, както и още безброй подробности от чешката реалност по онова време (50-те години на ХХ век).

Но да се върнем на „костеливите орехи“. Сещам се за един пример пак от Храбал, от изумителната му „колажна“ поема „Адажио ламентозо“. Там се среща следният стих: „Emotivní blesky a zlatá stoosmička otevírají ve finiši cestu stoce, smutnému víkendu, který teď začínám žít.“ Е, така и не можах да открия дори с приблизителна сигурност каква е тази „сто и осмица“, въпреки че се обърнах към всички известни преводачи бохемисти, както и към неколцина чешки колеги литератори. Никой нямаше и най-далечна представа. Накрая май Вътьо Ракьовски или Янко Бъчваров, светла памет и на двамата, допусна, че това може да е номер на автобусна линия от градския транспорт, тоест, да става дума за жълт автобус, и от немай къде, вярно-невярно, го включих така в превода. А ето и един пример от юношески роман, който превеждам в момента. Главната героиня се казва Кристина, съкратено Криса, в оригинала Krisa, което в контекста на цялата книга се асоциира многократно с krysa, тоест плъх. Още не съм решила как да се справя с това орехче. Приемам идеи.

Адекватно ли е според вас понятието „лесен превод”?

Да, определено смятам, че има трудни и лесни за превод текстове, макар че абсолютно всеки превод създава едни или други, малко или много, проблеми. Има и привидно лесни за превод книги, чиято „костеливост“ преводачът усеща чак когато се захване с тях. Така например имах огромно желание да преведа романа „Любовници и убийци“ на Владимир Парал, много оригинален и дълбок като внушения въпреки „евтиното“ му заглавие, което лично аз бих сменила, защото е подвеждащо, може да отблъсне куп читатели, които иначе заслужава. Прозата на Парал изглежда семпла езиково, знаете, че се характеризира и с преднамерени повторения на фрази и цели пасажи, но се оказа, че точно това създава големи трудности. Другата трудност беше, че действието се развива през 60-те години на ХХ век, едни времена, които вече малцина живи сънародници помнят. Тоест, за по-младите внушенията на романа, сарказмът му, ще останат съвършено неразбрани. Съзнанието за това ми причиняваше доста „смущения“ в преводаческия процес.

Но има и трудни до невъзможност преводи. Такива са например историческите текстове или писаните преди векове, а някои са едновременно и двете, например при Маха. Също текстовете тип „Одисей“ на Джойс – пренаситени с алюзии, културогеми, препратки, цитати, мистификации… Такива текстове при мен бяха тези на Иржи Кратохвил, на невероятната Александра Беркова, на Топол, дори на Владимир Мацура въпреки привидната им „лекота“, дори създаваната илюзия за „лековатост“. В такива случаи спасението е помощта на автора, стига да е възможно да я предостави.

Кой беше преводът, върху който работихте с най-голямо желание?

Вероятно прозата на Кундера – особено „Непосилната лекота на битието“. Превеждах този роман с лекота и вдъхновение. И със съзнанието за социалната мощ на този текст, за голямата потребност от него. (Признавам си обаче, че „Животът е другаде“ не ме заплени така, съпротивляваше ми се.) Удоволствие за мен беше да превеждам и романите за деца и юноши на Ива Прохазкова, мисля, че тази авторка има редкия талант да покаже душевността на детето и младия човек дори с трагизма и драматизма на тяхното световъзприятие и житейски колизии. А с най-голям пиетет превеждах прозата на Карел Хинек Маха, въпреки че беше огромно предизвикателство и изпитание.

Преводаческите ви планове за следващи години?

Ще превеждам, докато здравето не ме предаде. Надявам се, че все още ме очакват куп качествени заглавия. В момента съм предприела едно голямо приключение – превод на том избрана поезия на Егон Бонди. Дано ми се получи! Много бих искала да преведа и други негови книги, романи и драми, за мен той е изключителен автор, както и също така непознатият у нас Ян Кршесадло. Разбира се, никога не бих отказала да превеждам Бохумил Храбал, Иржи Кратохвил и Яхим Топол, отново Ян Немец. Надявам се да ми се poštěstí да успея да спечеля издателства и за разкази и новели от Лудвик Немец и от Ян Балабан.

За Чешки център София въпросите зададе: Димана Иванова

Може би ви интересува

4. 2. Статии
Czemoji

Czemoji

Czemoji са емотикони за всеки истински чех – може да ги ползва всеки, независимо дали в момента се чуди какво да приг...

20. 1. Статии
Възможност за обучение – Лятна школа по славянски езици през 2021 г.

Възможност за обучение – Лятна школа по славянски езици през 2021 г.

Летните школи по славянски езици представляват обучителни курсове, организирани от няколко държавни висши учебни заве...

1. 12. Статии
Представяме ви новия проект – www.czech.global

Представяме ви новия проект – www.czech.global

Целта на проекта е да се изгради отворена платформа, която да свърже всички чехи, потомци на чехи и приятели на Чешка...